НАЧАЛО
До Лейк Кламат и назад - пътепис от един сънародник на Бай Ганя
  Untitled Document
Европейска мрежа
за здраве АНХИРА
Финансова
грамотност
Филмът "Тайната"
(със субтитри)
Препоръчвам ви
този бизнес!
До Кламат и назад
(почти пътепис)
Банкови сметки
(дайте ми пари!)
 
Подаръци
 
 
 
 
 

Бре, бре, бре! Туй американците много ядат, бе! Ама и ние не паднахме по-долу! Нали, такованка, е на аванта! И даже Артър го научихме да вика "Авантата е чиста печалба!" Ама то туй после стана...

Отначало аха-аха да тръгнем, и отмениха полетите! Ама ние, нали сме си дистрибутори, като се заинатихме - че и декларации подписваме биля, че нали, на собствена отговорност, таковата, ако ни гръмнат аероплана, сами сме си виновни! Ама аз, да ви кажа право, талибаните не вярвам да ни се опрат! Че ний българите с по 200 лева заплати купуваме за 300 лева стока, та те ли!

Първо, италианците. Заведоха ни там, дето Деси ни била уредила. Вилма като влезна в хотела, и само повтаря: "Не мога да повярвам, че съм на Лаго Маджоре в хотел 4 звезди! Жоро, виж на тая маса! Ами това какво е! Абе Петър, какво ни дойде до главата!" А аз - все едно цял живот съм на 4 звезди. Така де, с хубавото лесно се свиква! Пък то брошури, дипляни, едни такива шарени - и без пари! Сигурно са ви показали и на вас, ако не - имам още дома! Де да имахме и ние такива...

А пък Артър като каза - който не слезе до девет, ще смятам, че не му се яде - и ние всички още без пет - на линия! И после, цела нощ нагоре-надолу и всички щракат с камерите като некои японци! То езера, то фонтани, то хотели, то заведения - чудо! За малко да забравим да вечеряме! А на сутринта специално за нас отвориха ресторанта по-рано - и докато да се усетят, сума ти нещо ометохме! Не се даваме, че и за из път си взехме!

Оттам - на летището. Малпенза е летището на Милано - то е като един град от 100 000 жители, само дето всеки ден са различни. Аеропланът - огромен! 300 души! И след 4 филма и 5 хранения - ето ни в Америка. Е, за някои от нас имаше и по 2-3 бутилки вино. Ама това италианците хич не разбират български! Кондукторите на аероплана, докато им обясним какво да ни донесат, заболяха ни ръцете! А ние с Ели, Артър и Душан се правим на интересни - поръчали сме си вегетариански манджи. И като ги видяхме - ужас! Зелев лист на скара! Половин зърно грозде! Голяма минавка ви казвам!

Ето ни в Сан Франциско. Още на границата Душан го отклониха и почнаха да го разпитват. Той нали е един як, едър мъж, сигурно го помислиха за балкански терорист! После видяха, че е културен човек, и го пуснаха. Взехме един микробус Форд, и - към Орегон. По пътя спряхме да ядем. Влизаш в един хан, дават ти една тава, и почваш! На корем! Някои от нас се връщаха по 3-4 пъти да си пълнят чиниите, ама няма да ги издавам от солидарност!

По едно време пристигаме в хана "Червен Лъв". Аз да ви кажа имам непоносимост към тоя цвят, нещо ми напомня на безпаричие… И като гледаме - един хахо си води черно прасе на каишка! Аз им викам - очаквах да видя червен лъв, пък то - черно прасе на каишка! Разревахме се от смях! А оня с прасето се обиди и си го прибра в стаята! Още по-голям смях! За пръв път виждаме да се държи черно прасе в стая! После Артър отиде да му се извинява. Сигурно му е казал - тия са българи, не се впрягай! Ама аз като се замислих, по-добре на каишка и приятели отколкото да ги колят и да ги ядат! Машала на тоя американец! А у нас на село прасетата ги държат на студа и после ги правят на луканка!

Много беше интересно, бе, много! А баща ми, нали не знае английски, само вика "Но инглиш" и цъка! Те с Душан бяха най-възрастните, ама като им даде Артър по едно мускалче, такова едно малко, и на него нещо пише, ама не се разбира! И като видят зор, току си куснат по една лъжичка, и газ до дупка! И това го научихме Артър, да вика "Газ до дупка", ама то е тайна, че техните милиционери са много строги! А най-голямото му постижение беше като се научи да вика "бичкиджийница" - то беше като минавахме през един резерват, където имало навремето водни дъскорезници.

Срам - не срам - да ви кажа и това. Аз тогава още бях дебел и с по-голям корем, и нали ни хранеха добре, то ми личеше. Имам си един адет - като ида в една страна, опитвам всички техни храни - това за мен е начин да се свържа с културата им. А покрай МЛМ напоследък сума ти пътувания ми се отвориха, та нали разбирате - мъка! Един път в ресторанта Артър вика на една келнерка - тоя е бременен, а тя се пули и не вярва! Аз потвърдих, соча Ели Хорозова и викам - тя е бащата! Цирк! И после обяснявам, че то е от позата, не трябва жената да е отгоре! Келнерката само се усмихва любезно, ама те на всичко се усмихват, то им е като тик, нали трябва да са любезни. Ама като ги знам, всеки е до гуша в дългове, и хич не му е до смях. Горките американци!

Пътешествието ще го запомня с величествени природни красоти. Пътят - прав като по конец - а от двете страни безкрайни борови гори, езера, върхове, хълмове, долини като на каубойски филми. Ако можеше да се направи промоция за 2 месеца, лятото, и да кръстосаме цяла Америка - то няма край! Навсякъде си беше като у нас на село, само дето тоалетните са чисти, пейките не са изпочупени, няма боклуци, пълно е с диви животинки, а по поляните имат телефони с карти, от които може да се звъни до България. А на входа на парка - бариера и една лелка вика "Плаща се"! Ами сега! Добре че Артър й направи комплимент и се сети да каже, че сме семейство, и минахме с намаление!

Самото Кламатско езеро, какво да ви кажа - беше много голямо и много чисто. Пожелавам ви да идете и вие да го видите! Водораслите са си там, много са нежни и не са като на картинката, а несравнимо по-хубави. Аз ги пипнах, опитах се и да си хапна малко, но на капсули е по-лесно. Човекът, който ги суши, Илен, е зодия Козирог - най-сериозната, суха и прецизна зодия, много подхожда на професията му на изсушител. Той е на 29 години, жена му е по-млада, и имат досега 5 деца. Тя много яде водорасли, че иначе не се издържа! Чак и на децата дава. Той постоянно говореше по мобилния си телефон, но успяхме да го разпитаме за доста работи. Оказа се, че при сушенето чрез замразяване накрая ги нагряват до 180 градуса по Целзий и ензимите се повреждат. За разлика от това нашите се сушат без нагряване и затова ензимите се запазват. Даже в сушилнята водораслите са по-сухи, отколкото после в капсулите, защото такъв сух климат има само в Юта!

В САЩ преживях няколко свещени момента. Единият беше, като джапах и се къпах в Спринг Крийк - един от изворите, които подхранват езерото Кламат. Аз бях единственият, който се осмели да го направи. Чудех им се на останалите - как можаха да про-пуснат такова преживяване! Верно, че беше студено, чак реже, но нали сме калени от водораслите! Така че сега, когато ядете водорасли, може би в тях да има и частица от мен! Това бе магическа церемония - да се нароят повече двойно диамантени директори. А може да има и частица от дъщеря ми Богомила - нейният пъп е хвърлен на тези извори с пожелание да бъде чиста като тях, пълна с енергия и живот, да обича природата и един ден да отиде и тя на Кламат.

Друг свещен миг беше, като медитирахме на един връх над Кламат в една ранна утрин. Като че ли нещо ни водеше да го открием. Това е най-високото място, вижда се чак Маунт Шаста! Точно на този връх е растял голям бор, но един ден върху него паднала мълния, и той почти изгорял - останал само дънер, около 2 метра висок. Според традициите такова място е под влиянието на Юпитер, планета на щастието. Оттам изпратихме енергия на всички от цялата мрежа! Същото направихме и от планината Шаста, където за пръв път се качих на над 3000 м височина, и то с приятели от АкваСорс! И, разбира се, изпратихме ви любов и светлина и от брега на самото Кратерно езеро. Как сега да не вярваме в успеха!...